23.09.2021 г., 21:49

Прошката на любовта

710 0 0

Дали сега да давам прошка,

за стари и отминали вини.

В гърдите ми са като черни точки,

все още вътре в мен горчи.

 

Но времето е безвъзвратно,

не чака поглед то назад.

Не се живее тук безплатно,

не е и триумфален тоз парад.

 

Каквото каже Господ в небесата,

приемаш го ти щеш, не щеш.

Отгоре ще решават за вината,

за прошката когато я дадеш.

 

Молитвата когато произнасяш,

за здраве щом се молиш ти.

Ще бъде чута само ти когато,

загърбил си тук всичките вини.

 

Простѝ, дори да има болка,

дай прошка, даже пламък да гори.

Съдбата в бонус дава обиколка,

със ореол обвива светлите души.

 

Любим човек в живота има грешки,

но любовта в сърцето не греши.

На този свят сме просто пешки,

за всичко от любов ще се простѝ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...