Sep 23, 2021, 9:49 PM

Прошката на любовта 

  Poetry » Love
402 0 0

Дали сега да давам прошка,

за стари и отминали вини.

В гърдите ми са като черни точки,

все още вътре в мен горчи.

 

Но времето е безвъзвратно,

не чака поглед то назад.

Не се живее тук безплатно,

не е и триумфален тоз парад.

 

Каквото каже Господ в небесата,

приемаш го ти щеш, не щеш.

Отгоре ще решават за вината,

за прошката когато я дадеш.

 

Молитвата когато произнасяш,

за здраве щом се молиш ти.

Ще бъде чута само ти когато,

загърбил си тук всичките вини.

 

Простѝ, дори да има болка,

дай прошка, даже пламък да гори.

Съдбата в бонус дава обиколка,

със ореол обвива светлите души.

 

Любим човек в живота има грешки,

но любовта в сърцето не греши.

На този свят сме просто пешки,

за всичко от любов ще се простѝ.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??