Sep 23, 2021, 9:49 PM

Прошката на любовта

  Poetry » Love
712 0 0

Дали сега да давам прошка,

за стари и отминали вини.

В гърдите ми са като черни точки,

все още вътре в мен горчи.

 

Но времето е безвъзвратно,

не чака поглед то назад.

Не се живее тук безплатно,

не е и триумфален тоз парад.

 

Каквото каже Господ в небесата,

приемаш го ти щеш, не щеш.

Отгоре ще решават за вината,

за прошката когато я дадеш.

 

Молитвата когато произнасяш,

за здраве щом се молиш ти.

Ще бъде чута само ти когато,

загърбил си тук всичките вини.

 

Простѝ, дори да има болка,

дай прошка, даже пламък да гори.

Съдбата в бонус дава обиколка,

със ореол обвива светлите души.

 

Любим човек в живота има грешки,

но любовта в сърцето не греши.

На този свят сме просто пешки,

за всичко от любов ще се простѝ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...