23 сент. 2021 г., 21:49

Прошката на любовта

713 0 0

Дали сега да давам прошка,

за стари и отминали вини.

В гърдите ми са като черни точки,

все още вътре в мен горчи.

 

Но времето е безвъзвратно,

не чака поглед то назад.

Не се живее тук безплатно,

не е и триумфален тоз парад.

 

Каквото каже Господ в небесата,

приемаш го ти щеш, не щеш.

Отгоре ще решават за вината,

за прошката когато я дадеш.

 

Молитвата когато произнасяш,

за здраве щом се молиш ти.

Ще бъде чута само ти когато,

загърбил си тук всичките вини.

 

Простѝ, дори да има болка,

дай прошка, даже пламък да гори.

Съдбата в бонус дава обиколка,

със ореол обвива светлите души.

 

Любим човек в живота има грешки,

но любовта в сърцето не греши.

На този свят сме просто пешки,

за всичко от любов ще се простѝ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....