ПРОЩАЛЕН АВТОГРАФ ОТ БОГА

... не ме напуска мисълта, че някой ден ще ми се случи

да си отида от света, по-чист от стар, планински ручей,

потулен със калпаче мъх, ще рохоля под вас на хълма –

ще пея пак до сетен дъх! – гръдта ми обич ще изпълва,

ще слитат птиците над мен, светулките ми ще играят,

едва ли този мрачен ден? – ще тури точката ми в Края,

аз и Отвъд ще бъда жив! – поел след Лунната пирога,

на стих, написан със курсив, ще се завръщам, както мога,

не ще досаждам! – тъй съм тих, когато ме обичат просто.

Човекът е прощален стих със светъл автограф от Господ.