Прощална Неделя
Ще трябва да простя и аз. Ще трябва.
Тъгата ми преструва се, че спи.
Аз знам, че тя е будна. Не забравя.
Неделя е. И някой ще прости
на някого... И слънце ще изгрее
във нечии помръкнали зеници...
Ще трябва да простя и аз, но смея ли?
Край мен, като пера от голи птици
валят отровни думи, гневни погледи...
погрешни стъпки спъват се в кокичета...
Ще трябва да простя и аз, но мога ли?
Дали спасих поне едно "Обичам те!",
за да погледна право във очите
тъгата ми, събудена в Неделя
и да й кажа искрено "Простих ти!"
... Докато в огледалото ме гледа...
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
