Прощална Неделя

14.03.2021 г., 7:25 ч.

Поезия » Друга

464 3 5

Ще трябва да простя и аз. Ще трябва.
Тъгата ми преструва се, че спи.
Аз знам, че тя е будна. Не забравя.
Неделя е. И някой ще прости
на някого... И слънце ще изгрее
във нечии помръкнали зеници...
Ще трябва да простя и аз, но смея ли?
Край мен, като пера от голи птици
валят отровни думи, гневни погледи...
погрешни стъпки спъват се в кокичета...
Ще трябва да простя и аз, но мога ли?
Дали спасих поне едно "Обичам те!",
за да погледна право във очите
тъгата ми, събудена в Неделя
и да й кажа искрено "Простих ти!"
... Докато в огледалото ме гледа...

Павлина Соколова

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2022-02-08T01:56:53+02:00

Красива и дълбока изстрадана поезия.
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2021-03-15T15:27:58+02:00

Щом питаш- ще простиш! На това аз казвам будна съвест. Ние всички грешим и обиждаме, но ако дадем превест на съвестта си и я послушаме(разбира се за добро), пътя къ прошката е лесен, а след прошката си свободен!
palenka (П Антонова)

2021-03-15T14:16:28+02:00

Истинско!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2021-03-15T13:34:19+02:00

Хубаво е!
sisi6571 (Светла Илиева)

2021-03-14T07:38:43+02:00

Много дълбоко и извисено! Браво!!