Прощална песен - от Мари Горанов
Прощална песен - от Мари Горанов
Нежни бяха нашите нощи
и се радвахме на любовта,
но завистта голяма ни застигна
и сложи край на всичкото това!
Обичахме се ний безумно
и в очите се четеше радостта,
но ориста жестока ни застигна
и ни отне изцяло любовта!
Пред теб заклех се аз във вечна вярност
и устоях на тези си слова,
но теб разклати те безумно нещо
и май забрави всичкото това!
Не вярвам аз в приказките празни,
че мога да се възродя,
но зная аз за мойте страсти
и не мога с теб да се простя!
Незабравими в мен са тези чувства:
ще те обичам чак до края на света
и както той не свършва нигде,
така ще стане и с моята душа!
Завинаги аз твой ще бъда,
но вече спрях да вярвам в чудеса
и мойте силни думи
са глас в пустинята от самота!
Ще се завърнеш ли отново ти - не зная,
ще чакам вечно аз
на този бряг безлюден,
дано да не умра с празнота!
Обичам те, туй вече ти го знаеш,
но си остава празна моята душа,
защото ти замина тъй далече,
не остави даже и следа!
Прощавай, ако думите ми са безгласни,
но туй е поривът на моята душа
и да съществувам аз не мога,
когато липсваш ми тъй много ти сега!
На този бряг сред пустошта аз ще остана,
ще се взирам там - в безкрайността
и ще продължавам да се моля,
дано да се завърнеш с кораба на ЛЮБОВТА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариан Горанов Всички права запазени
