Прощално
Прощално
Защо се връщаш?
Моля те, не идвай!
Завръщаш се във крехкия ми свят?!
Отново устните изричат обещания...
Та те са само думи.
Разбираш ли?!
Така боли от тях!
Очите – ослепяха да те търсят,
все взираха се в чуждите лица.
А устните ми - чак до кръв напукани,
от толкова изричане на святи две слова.
Ръцете си отпуснах уморени,
с надежда все протягах ги в нощта.
Душата ми -пресъхнала е като кладенец,
и нямам даже капка да те напоя.
Не съм ти нужна вече!
Зная го отдавна!
Допуснах те отново в крехкото си същество.
Раняваш ме!
Не знам дали го осъзнаваш.
Прощавам ти за всичко.
С цялата душа!
Върви си!
Моля те!
Не ми е нужен този хладен повей.
Замръзвам от студените слова.
Нуждая се от толкоз малко обич,
жадувам ласка,
душата иска само топлина!
Не ми отнемай вярата в живота.
Не ме залъгвай пак с онези думи…
Спри!
Така съм уморена от напразни обещания!
От думите –
„Повярвай ми – ще сбъдна твоите мечти...”
Не ме търси!
Наистина не бива вече.
Не съм дете и знам - отново ще боли.
Не идвай вече!
Моля те, върви си!
Останах прах и пепел…
Дърво без корен…
Моля те, върви!
Пепи
Защо се връщаш?
Моля те, не идвай!
Завръщаш се във крехкия ми свят?!
Отново устните изричат обещания...
Та те са само думи.
Разбираш ли?!
Така боли от тях!
Очите – ослепяха да те търсят,
все взираха се в чуждите лица.
А устните ми - чак до кръв напукани,
от толкова изричане на святи две слова.
Ръцете си отпуснах уморени,
с надежда все протягах ги в нощта.
Душата ми -пресъхнала е като кладенец,
и нямам даже капка да те напоя.
Не съм ти нужна вече!
Зная го отдавна!
Допуснах те отново в крехкото си същество.
Раняваш ме!
Не знам дали го осъзнаваш.
Прощавам ти за всичко.
С цялата душа!
Върви си!
Моля те!
Не ми е нужен този хладен повей.
Замръзвам от студените слова.
Нуждая се от толкоз малко обич,
жадувам ласка,
душата иска само топлина!
Не ми отнемай вярата в живота.
Не ме залъгвай пак с онези думи…
Спри!
Така съм уморена от напразни обещания!
От думите –
„Повярвай ми – ще сбъдна твоите мечти...”
Не ме търси!
Наистина не бива вече.
Не съм дете и знам - отново ще боли.
Не идвай вече!
Моля те, върви си!
Останах прах и пепел…
Дърво без корен…
Моля те, върви!
Пепи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Всички права запазени
