Прощално
Гори ме огънят, и ме сломи,
в купчина пепел ме превърна.
От пепелта стихиен феникс се роди,
понечи той крилете да разгърне.
Ти бе насред тълпата и видя,
стоейки в мрака все така красива,
плътта ми съскаща в жарта
да ме изгаря като въглен, о любима
на кладата където днес горя,
сърцето ми обвито в дим е спряло
Дойде до мен, погледна ме и спря,
и ме заплю в лицето изгоряло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Joakim from the grave Всички права запазени
