24.03.2018 г., 1:16 ч.

Прощално 

  Поезия
421 0 1

Гори ме огънят, и ме сломи,
в купчина пепел ме превърна.
От пепелта стихиен феникс се роди,
понечи той крилете да разгърне.
Ти бе насред тълпата и видя,
стоейки в мрака все така красива,
плътта ми съскаща в жарта 
да ме изгаря като въглен, о любима
на кладата където днес горя,
сърцето ми обвито в дим е спряло
Дойде до мен, погледна ме и спря,
и ме заплю в лицето изгоряло.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??