Прощавай
Прощавай,
позволих си да мечтая
за тиха утрин, слънчево небе,
как с теб прегърнати отпиваме
от сутрешното си кафе.
Прощавай,
позволих си да помисля
за буйна вечер, ревящото море,
телата ни - изгарящо притиснати,
разкриващи непознати светове.
Прощавай,
позволих си да те имам
за нощ, може би за две,
обичаме ли се наистина
или дивото във нас зове!?
Прощавай,
позволих си да съм тъжен
за миг, за две сълзи изпуснати,
... всичко вече е отминало,
спомени и мигове пропуснати.
позволих си да мечтая
за тиха утрин, слънчево небе,
как с теб прегърнати отпиваме
от сутрешното си кафе.
Прощавай,
позволих си да помисля
за буйна вечер, ревящото море,
телата ни - изгарящо притиснати,
разкриващи непознати светове.
Прощавай,
позволих си да те имам
за нощ, може би за две,
обичаме ли се наистина
или дивото във нас зове!?
Прощавай,
позволих си да съм тъжен
за миг, за две сълзи изпуснати,
... всичко вече е отминало,
спомени и мигове пропуснати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Георгиев Всички права запазени
