Побирам се в смалената окръжност, 
която календарът ми чертае.
Любимата в очите ще ме лъже,
а попът за смъртта ми ще нехае.

Отприщените страсти ще завират
от огъня на сбърканите зими
и млад каменоделец ще кодира
на евтин камък дългото ми име.

За чаша захар щипка сол не сменям
и нека да е лют пиперът едър.
Все още са безпаметно зелени
тревите, под които ще си легна.

На моя стих по кървавата диря,
след ехото брутално на псувните,
две преки по-нагоре от баира
за мен безкрайно ще се нижат дните.

За прошката си всеки закъснява,
подминал сляпо чуждата Голгота.
На Господ ли? – на Него не прощавам,
тъй както Той не ми прости живота!