Feb 8, 2023, 7:48 AM

Прощавам на солта, че е солена

  Poetry » Other
1.3K 4 0


Побирам се в смалената окръжност, 
която календарът ми чертае.
Любимата в очите ще ме лъже,
а попът за смъртта ми ще нехае.

 

Отприщените страсти ще завират
от огъня на сбърканите зими
и млад каменоделец ще кодира
на евтин камък дългото ми име.

 

За чаша захар щипка сол не сменям
и нека да е лют пиперът едър.
Все още са безпаметно зелени
тревите, под които ще си легна.

 

На моя стих по кървавата диря,
след ехото брутално на псувните,
две преки по-нагоре от баира
за мен безкрайно ще се нижат дните.

 

За прошката си всеки закъснява,
подминал сляпо чуждата Голгота.
На Господ ли? – на Него не прощавам,
тъй както Той не ми прости живота!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...