4.01.2008 г., 21:51 ч.

Прощавам ти... 

  Поезия
704 0 2

Откакто се помня, ти все ми повтаряш:
"Спестявай, че няма... а скъпо е днес!"
И винаги дума за средства отваряш,
и винаги цялата болка е в нас!


И все недостатъчно малко съм взела,
и винаги мога и още да дам...
и още от болка не съм се съвзела,
не си ли щастлива в нашия дом?!


Не стига ли малкото, дето го има,
не стига ли? Още ли трябва да дам?
Аз искам единствено ний да сме живи
и здраве да има, и мъничко плам!


Не мога да дишам, щом тук се прибирам,
не мога да спя, да говоря, да ям,
единствено, само със теб се препирам
за всички несгоди и всеки проблем.


Не мога без тебе, ти знай, да живея
и няма да мога да бъда човек...
Но щом за пари ме накараш да тлея,
и болката страшна остава без лек!

© Иринка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??