Прощавам ти...
Откакто се помня, ти все ми повтаряш:
"Спестявай, че няма... а скъпо е днес!"
И винаги дума за средства отваряш,
и винаги цялата болка е в нас!
И все недостатъчно малко съм взела,
и винаги мога и още да дам...
и още от болка не съм се съвзела,
не си ли щастлива в нашия дом?!
Не стига ли малкото, дето го има,
не стига ли? Още ли трябва да дам?
Аз искам единствено ний да сме живи
и здраве да има, и мъничко плам!
Не мога да дишам, щом тук се прибирам,
не мога да спя, да говоря, да ям,
единствено, само със теб се препирам
за всички несгоди и всеки проблем.
Не мога без тебе, ти знай, да живея
и няма да мога да бъда човек...
Но щом за пари ме накараш да тлея,
и болката страшна остава без лек!
© Иринка All rights reserved.
