Прощаване
Прощаване
Още в здрача я съзрях -
невинна млада дама.
Какво ù беше - не разбрах,
сигур' стара рана...
Пристъпих аз към нея -
от очите бликна самота,
като празна зла алея
насред нищото в града.
От душата ù една следа
отрони се и падна в мрака.
Птичка заби се във леда,
от студ погина буреняка...
Прихна и с глас изплака,
вледени се цялото небе.
И морето бурно, даже влака
напразно почна да зове...
А тя - разбита млада дама,
обвита беше във аба.
С кървящата си стара рана
прощаваше се във нощта...
29.02.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© l.panterrra Всички права запазени
