4.09.2018 г., 12:25

Прощаване

975 4 6

Заминавам си – стигнах му края.
Нямам вече светулки в душата си.
И прощавам се тихо, не зная
ще болят ли във теб отпечатъци...

 

Вече няма значение, няма!
Даже слънцето да ми предложиш –
в мен е пусто, за тебе съм няма
и излишно е да се тревожиш.

 

Аз ще бъда добре. Да, ще бъда!
Ти пази се! Късмет ти желая!
Заминавам си – не е присъда.
Просто свърши се, стигнах му края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...