Заминавам си – стигнах му края.
Нямам вече светулки в душата си.
И прощавам се тихо, не зная
ще болят ли във теб отпечатъци...
Вече няма значение, няма!
Даже слънцето да ми предложиш –
в мен е пусто, за тебе съм няма
и излишно е да се тревожиш.
Аз ще бъда добре. Да, ще бъда!
Ти пази се! Късмет ти желая!
Заминавам си – не е присъда.
Просто свърши се, стигнах му края.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
