П Р О Щ А В А Н Е
Нощ разстила свойта роба черна,
звезди едва потрепват на небето,
Луната, облещила се зверски, ясна -
гледа и присмива се проклето...
Искрите във очите ми угаснаха -
сега на тяхно място сълзите блестят.
Душата ми предаде се на мрака
и стана черен целият ми свят...
Искам сега живота да напусна
и в дух спокоен тук да се превърна,
кротко да кръжа около теб ...