Прощаване
П Р О Щ А В А Н Е
Нощ разстила свойта роба черна,
звезди едва потрепват на небето,
Луната, облещила се зверски, ясна -
гледа и присмива се проклето...
Искрите във очите ми угаснаха -
сега на тяхно място сълзите блестят.
Душата ми предаде се на мрака
и стана черен целият ми свят...
Искам сега живота да напусна
и в дух спокоен тук да се превърна,
кротко да кръжа около теб
и нашата любов да пазя...
Сега с живота се прощавам,
душата ми сбогува се със тялото...
"Обичам те!" - последен път изричат устните,
сърцето стене... трепва... и... затихва...
Нощ разстила свойта роба черна,
звезди едва потрепват на небето,
Луната, облещила се зверски, ясна -
гледа и присмива се проклето...
Искрите във очите ми угаснаха -
сега на тяхно място сълзите блестят.
Душата ми предаде се на мрака
и стана черен целият ми свят...
Искам сега живота да напусна
и в дух спокоен тук да се превърна,
кротко да кръжа около теб
и нашата любов да пазя...
Сега с живота се прощавам,
душата ми сбогува се със тялото...
"Обичам те!" - последен път изричат устните,
сърцето стене... трепва... и... затихва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Димова Всички права запазени
много искрено чудесно е 
