divitipo (Виолета Димова) divitipo (Виолета Димова)
30
Sep 6, 2008, 5:52 PM

Прощаване

  Poetry » Love
1.5K 0 3
П Р О Щ А В А Н Е


Нощ разстила свойта роба черна,
звезди едва потрепват на небето,
Луната, облещила се зверски, ясна -
гледа и присмива се проклето...


Искрите във очите ми угаснаха -
сега на тяхно място сълзите блестят.
Душата ми предаде се на мрака
и стана черен целият ми свят...


Искам сега живота да напусна
и в дух спокоен тук да се превърна,
кротко да кръжа около теб
и нашата любов да пазя...


Сега с живота се прощавам,
душата ми сбогува се със тялото...
"Обичам те!" - последен път изричат устните,
сърцето стене... трепва... и... затихва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0