Прощаване
Прощаване
Море, прощавам се със тебе.
За сбогом те поглеждам пак
И някаква тъга ме дави –
на обич туй е знак.
Ръцете си простирам с порив,
вълните кимат ми с глава
и буйна пяна посребрява
неспокойната вода.
Прости за тази глътка въздух,
заседнала във мен сега,
но в този миг зове ме – чувам,
на родна Тракия гласът...
Аз спирам се, а в мен сърдити,
ревниво чувстват спорят –
Загорето ли ме привлича
или облян с вода брегът?
Но сляха се за миг вълните.
Щастлив за мен настана час!
Усетих, дето и да бъда –
България обичам аз!
© Стойна Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Стойне, обичам да чета твоите стихове и то с голямо удоволствие! Рядко чисти, топли и истинни!Бях много заета тези дни и рядко оставях коментари, включително и на теб.Сега те поздравявам от сърце и пожелавам през тези Светли дни да се радваш на Светлината която притежаваш в най-чист вид у себе си! Гореща прегръдка за теб - Знаеш!
-
Ах, как умее това море да разполовява душата - но обичта към България събира отново всичко в едно! Благодаря за свежата патриотична емоция! Весели празници!
-
Искрена обич е! Поздрави!
-
И аз мисля, че не е прощаване - това е клетва за обич и вярност..
Много, много ми хареса!
Прекрасен стих!
Щастливи и добри Великденски празници, Стойне!
Да ти е пълно в сърцето и в душата!
Бог с теб! -
Доче, Младене, Магдалена, Васе - зарадвахте ме с вашите добри думи. Приятно ми е, че мога и аз да ви поздравя с най Светлия празник
за Християните в цял свят.Бъдете живи, здрави и хвалете Божието име!
Нека Той ви благослови и сбъдни вашите мечти! Амин! -
Прощаваш се с морето, но за кратко - до следващото лято. Зове домът, но всичко в България е родно място, най- красивият ни кът! Поздрав!
-
човек носи в душата си всички красиви мигове и чувства в живота си..
а там, Родният край има запазено място... най-близо до сърцето..
прекрасен стих, Стойне... стоплящ..
светли и щастливи празнични дни
пожелавам, от сърце.. -
Чрез това красиво колебание между морската дивност и магнетичност, и мамещата тракийска шир, Тони, си успяла да предадеш своята голяма любов, към земята, за която Джагаров много сполучливо написа:
"Земя като една човешка длан.
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна.
Че е от кремък твоят стар балкан."
Много хубаво и високопатриотично стихотворение! То еднакво въздига душите на онези, останали да живеят тук и другите, продали родината си заради къшей лъскав западен хляб, някоя друга по-лъскава службица и заради битовите си потребности. Но те остават "дърво без корен". Защото вече никъде не ще се чувстват добре и спокойни - нито на новото си място, нито когато с гузна съвест се завръщат за кратък престой в родната земя.
Поздравление за хубавата творба и честита Цветница! Мир и любов за теб и твоите близки в най-страстната от всички възможни седмици на годината! -
Не е прощаване, то просто е усещане
за бащин дом и хълмове, и бряг.
Където и да си те са в сърцето ти
във шепа пръст от родната земя.
Не е прощаване, то просто е присъствие
неизтриваемо като клеймо за памет
и споменът обратно ще те връща
при всяка болка и насън или наяве...
Честит празник!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
