stoyna (Стойна Димова)
304 3449
5.04.2015 г., 11:19 ч.

Прощаване 

  Поезия » Друга
902 0 9

                     Прощаване

 

 

         Море, прощавам се със тебе.

         За сбогом те поглеждам пак

         И някаква тъга ме дави –

         на обич  туй е знак.

         Ръцете си простирам  с порив,

         вълните кимат ми с глава

         и буйна пяна посребрява

         неспокойната вода.

         Прости за тази  глътка въздух,

         заседнала във мен сега,

         но в този миг зове ме – чувам,

         на родна Тракия гласът...

         Аз спирам се, а в мен сърдити,

         ревниво чувстват спорят –

         Загорето ли ме привлича

         или облян с вода брегът?

         Но сляха се за миг вълните.

         Щастлив за мен настана час!

         Усетих, дето и да бъда –

         България обичам аз!

© Стойна Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стойне, обичам да чета твоите стихове и то с голямо удоволствие! Рядко чисти, топли и истинни!Бях много заета тези дни и рядко оставях коментари, включително и на теб.Сега те поздравявам от сърце и пожелавам през тези Светли дни да се радваш на Светлината която притежаваш в най-чист вид у себе си! Гореща прегръдка за теб - Знаеш!
  • Ах, как умее това море да разполовява душата - но обичта към България събира отново всичко в едно! Благодаря за свежата патриотична емоция! Весели празници!
  • Искрена обич е! Поздрави!
  • И аз мисля, че не е прощаване - това е клетва за обич и вярност..
    Много, много ми хареса!
    Прекрасен стих!

    Щастливи и добри Великденски празници, Стойне!
    Да ти е пълно в сърцето и в душата!
    Бог с теб!
  • Доче, Младене, Магдалена, Васе - зарадвахте ме с вашите добри думи. Приятно ми е, че мога и аз да ви поздравя с най Светлия празник
    за Християните в цял свят.Бъдете живи, здрави и хвалете Божието име!
    Нека Той ви благослови и сбъдни вашите мечти! Амин!
  • Прощаваш се с морето, но за кратко - до следващото лято. Зове домът, но всичко в България е родно място, най- красивият ни кът! Поздрав!
  • човек носи в душата си всички красиви мигове и чувства в живота си..
    а там, Родният край има запазено място... най-близо до сърцето..

    прекрасен стих, Стойне... стоплящ..
    светли и щастливи празнични дни
    пожелавам, от сърце..
  • Чрез това красиво колебание между морската дивност и магнетичност, и мамещата тракийска шир, Тони, си успяла да предадеш своята голяма любов, към земята, за която Джагаров много сполучливо написа:

    "Земя като една човешка длан.
    Но по-голяма ти не си ми нужна.
    Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна.
    Че е от кремък твоят стар балкан."

    Много хубаво и високопатриотично стихотворение! То еднакво въздига душите на онези, останали да живеят тук и другите, продали родината си заради къшей лъскав западен хляб, някоя друга по-лъскава службица и заради битовите си потребности. Но те остават "дърво без корен". Защото вече никъде не ще се чувстват добре и спокойни - нито на новото си място, нито когато с гузна съвест се завръщат за кратък престой в родната земя.

    Поздравление за хубавата творба и честита Цветница! Мир и любов за теб и твоите близки в най-страстната от всички възможни седмици на годината!
  • Не е прощаване, то просто е усещане
    за бащин дом и хълмове, и бряг.
    Където и да си те са в сърцето ти
    във шепа пръст от родната земя.
    Не е прощаване, то просто е присъствие
    неизтриваемо като клеймо за памет
    и споменът обратно ще те връща
    при всяка болка и насън или наяве...

    Честит празник!
Предложения
: ??:??