Прощаване
Прощаване
Море, прощавам се със тебе.
За сбогом те поглеждам пак
И някаква тъга ме дави –
на обич туй е знак.
Ръцете си простирам с порив,
вълните кимат ми с глава
и буйна пяна посребрява
неспокойната вода.
Прости за тази глътка въздух,
заседнала във мен сега,
но в този миг зове ме – чувам,
на родна Тракия гласът...
Аз спирам се, а в мен сърдити,
ревниво чувстват спорят –
Загорето ли ме привлича
или облян с вода брегът?
Но сляха се за миг вълните.
Щастлив за мен настана час!
Усетих, дето и да бъда –
България обичам аз!
© Стойна Димова All rights reserved.
