Разходих се днес в големия, красив град
и срещнах по пътя си човек, който проси.
Раздаваше музика за да се спаси от глад,
но личеше, че в сърцето си доброто носи.
И аз като него по цял ден на хората се моля,
само че за къшей любов, нежност, топлина.
И ако трябва в кофите за боклук ще ровя
обич да намеря, както просякът чака храна.
© Явор Перфанов Всички права запазени