Когато мислиш си, че си велик,
през трупове като минаваш, мачкаш ли?
Във огледалото как срещаш своя лик?
Не свеждаш ли очите си разплакани?
Обичаш ли се, толкова жесток?
Или се мразиш и погнуса те потриса?
Или си мислиш: "Равен съм на Бог!"?
Човек ли си? Май нещо се вмириса.
И да отвръщат хората от тебе
взор, със омраза напоен...
Но ти, от своето величие обсебен,
нехаеш, само дебнеш спотаен. ...