22.06.2024 г., 10:31 ч.
Простете ми…
Денят отново предвещава слънце,
лято е, усмихнато и топло.
И спомените мили се завръщат,
дълбаят в мен, болят виновно.
Да можех времето да върна,
при вас пак тихо да приседна
и пак с любов да ви прегърна,
като в миналото, старо време…
Догарят малките свещички,
череши няма във ръцете ми.
В сърцето си ви нося всички.
При вас днес не дойдох.
Простете ми….
22.06.2024
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти!
-
Прекрасен стих !
-
Доче, Георги...
Благодаря ви! -
И аз не можах - дори не мога да коментирам, толкова боли.
-
И аз така... Бях далече... Усетих и разбрах( с горчивина в гърлото)...
-
Благодаря ти, Стойчо!
-
Бог да ги прости близки и далечни мъртви!🙏
Всъщност,те са вече небесна тайна!
Докато ние,вървим по пътеката на съдбата и молим прошката на Всевишния! -
Ина, благодаря и на теб за разбирането...
-
В сърцето си ви нося всички.
-
Благодаря ти, Влади! Това е усещането ми днес... и ти го усети...
-
Буца ми заседна в гърлото от това стихотворение... Прекрасно, прекрасно стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
