mislitel (Георги Каменов)
1149 11118
24.12.2023 г., 10:18 ч.

Простете ми, че точно днес ви питам 

  Поезия » Философска, Гражданска
679 6 11

По Коледа, къде се случват чудесата?
Дали са там, където бомби падат?
Или в гетата, там където всички страдат?
Не питам вас, а питам тук сърцата!

Най-бедните дали си имат и елхичка?
И болните обречени, какво сънуват?
Писмата ненаписани дали пътуват
към сбъдването, там където има всичко?...

И колко Коледа живее във ковчег
побрал във себе си неизживяни дни?
Виждал ли си снежинки от сълзи
за сбогом със любим човек?...

Къде са чудесата за страданието,
за истинската нужда от такива?
Отвръща ми на полюса мълчанието
и Дядо Коледа мълчи... и си отива...

23.12.2023.

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз я усетих, Ким, но това, за което говориш, съм го преживявал!
    Мерси, че намина и за коментара.
  • Ще замълча, защото за поредна година не усещам Коледа... 🙁
    Силен стих! 👏
  • Много точно казана, Довереница.
    Мерси.
  • Чудесата ги има ако вярваш в тях.Но когато вярата е затрупана? Болезнени въпроси, които само показват колко сме нищожни и едновременно жестоки ние човеците.
  • Има го, Скити, има го!
    Просто... има повечко от "нужното" от черното, това е.
    И често е трудно от него, да видим и бялото, но никога не трябва да забравяме, че го има! Никога!
    Благодаря ти за силния коментар, Скити, и още нещо - не те познавам реално, но знам, че си добър човек.
    А това също е част от светлото в живота...
    Прекрасен ден ти пожелавам.
  • Болезнени въпроси... Съвременният ни свят трудно може да отговори...
    Силен стих, Георги! След такива думи се питам - пазим ли още човешкото в себе си...
    Поздравявам те!
  • Ничка, твоето е като антиотрова спрямо моето - красиво, приказно, Коледно.
    И позна, че ме зарадва - и вярвам, не само мен, а и другите, прочели бисерчето ти.
    Хел, тази, комерсиалната страна, всички я виждаме - но и както знаем, не тя е истинският празник. Както и напиването не е начин за отбелязване на значима дата.
    Дълбока е темата, няма изчерпване!
    Благодаря сърдечно и на двамата.
  • Силен и истински стих - извън рамките на напудрените пожелания, изобличаващи лицемерната страна и фалшивия блясък на Коледа.
  • Измина много време от раждането на Алената фея.
    Фейлилия беше отново под заплаха.
    Анджелика още помнеше пътуването си до тази магична страна!
    Алената фея дълго мислеше и нямаше избор, Огненото цвете беше тяхното спасение, но се нуждаеше от Анджелика повече от всякога на помощ.
    Фейлилия беше нападната от Огнените тролове-същества с огнени крила и силата да образуват изпепеляващи пожари.
    До Коледа оставаха няколко часа, часовникът тиктакаше с мълчанието на вятъра, хибискусът цъфтеше все така, както от онази последна Коледа.
    Снежинките се рееха с танц на пеперуди, а дърветата сякаш играеха валс в тази звездна нощ.
    До Коледа оставаха няколко часа, а времето сякаш препускаше в бяг диво и страшно.
    -Серварит, мне нус, Серварит!
    Доброто ще спаси света!
    Ще направя продължение, като Коледен подарък, Гош!
    Знам че ще те зарадвам!
  • Благодаря, Люси, за емоционалните ти думи.
    Всъщност вчера получих коментар, на когото чрез отговора си се върнах назад в годините си до едни доста тъжни мои времена. И използвах емоциите си в тези няколко минути именно за този стих.
    Дълго се колебаех дали изобщо да го пусна, но накрая все пак го направих...
    Благодаря ти отново, думите ти ме убеждават, че не съм сгрешил.
  • Гош,разтърси ме с твоя стих.Тук си излял душата си и човешката си позиция простичко, красиво и силно.Бъди благословен за още такива творби. Светъл празник!
Предложения
: ??:??