ПРОСТИ ДЕТЕ
В мрака,тихичко простенва
едно измъчено гласче,
очички кротко две сълзи отронват,
и лекичко търкулват се по детското лице.
Самотно свито в малкото креватче,
лежи невинното дете,
полу-облечено ,премразнало сираче,
с препускащо от страх сърце.
Една съседка го довела ,
оставила го там до входната врата,
и после леличка с престилка го прибрала,
и казала му тук ще ти е веч дома.
Жестоки хора са си поиграли,
на съпрузи във нощта,а
после грешка им се сторил,
последния куплет от песента.
Решили че неискат да са веч герои,
участници във таз игра,
но трябвало да заличат следите свои,
да захвърлят негде малката душа.
Оставили го там в квартала,
и тръгнали по своята следа,
а то само да се оправя,
потропвайки по нечия врата.
И питам аз сега съдбата,
С КАКВО ЗАСЛУЖИЛО Е ТО ТОВА?
А някои живеят във охолство ,
забравили за своята игра.
Прости им мъничко детенце,
прости им за невежата игра,
съдбата някога ще им покаже,
какво е да си сам самичък на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Маринова Всички права запазени
