В мрака,тихичко простенва
едно измъчено гласче,
очички кротко две сълзи отронват,
и лекичко търкулват се по детското лице.
Самотно свито в малкото креватче,
лежи невинното дете,
полу-облечено ,премразнало сираче,
с препускащо от страх сърце.
Една съседка го довела ,
оставила го там до входната врата,
и после леличка с престилка го прибрала,
и казала му тук ще ти е веч дома. ...