27.06.2020 г., 11:04 ч.  

Прости истини 

  Поезия » Философска
738 8 38

ПРОСТИ ИСТИНИ

 

Живея в чудни светове.

Когато се завърна вечер,

пред дворчето брезички две

разбридат залеза далечен,

крадлива сойка ме следи –

дано ѝ хвърля някой залък.

Тъче под кривите греди

най-сръчният невидим паяк.

И рой светулки посред нощ

разпукват тъмнината мълком.

А Бог разстила пълен кош

със звездна плява върху хълма.

Уханията на сено,

на мащерка, липа и риган

проникват в мене – и дано

до същината им достигна –

че даже да загубиш дом,

и да останеш безпаричен,

достатъчни са хляб и сол

и някого да си обичал.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??