Прости истини
ПРОСТИ ИСТИНИ
Живея в чудни светове.
Когато се завърна вечер,
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен,
крадлива сойка ме следи –
дано ѝ хвърля някой залък.
Тъче под кривите греди
най-сръчният невидим паяк.
И рой светулки посред нощ
разпукват тъмнината мълком.
А Бог разстила пълен кош
със звездна плява върху хълма.
Уханията на сено,
на мащерка, липа и риган
проникват в мене – и дано
до същината им достигна –
че даже да загубиш дом,
и да останеш безпаричен,
достатъчни са хляб и сол
и някого да си обичал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
