ПРОСТИ ИСТИНИ
Живея в чудни светове.
Когато се завърна вечер,
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен,
крадлива сойка ме следи –
дано ѝ хвърля някой залък.
Тъче под кривите греди
най-сръчният невидим паяк.
И рой светулки посред нощ
разпукват тъмнината мълком.
А Бог разстила пълен кош ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up