Прости ми
във прах любовта се превърна,
ограби без жал и копнеж, и мечти,
за сбогом ти - болката само ми върна.
Не молих, не виках на глас остани,
аз знаех - ти нея сънуваш,
затуй те изпратих -хайде, върви,
не можеш, не бива назад да се върнеш.
Обичах те много - затуй ми тежи,
от болката тихичко стена.
Не ставай циничен, стига лъжи,
без мен си, но имаш си нея.
Какво още искаш? - недей ме мъчи,
едно ще помоля без име.
При нея иди - а мен забрави
и ако можеш, прости ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени
