30.05.2007 г., 11:24

Прости ми

701 0 4
След теб животът ми някак си спря,
във прах любовта се превърна,
ограби без жал и копнеж, и мечти,
за сбогом ти - болката само ми върна.
Не молих, не виках на глас остани,
аз знаех - ти нея сънуваш,
затуй те изпратих -хайде, върви,
не можеш, не бива назад да се върнеш.
Обичах те много - затуй ми тежи,
от болката тихичко стена.
Не ставай циничен, стига лъжи,
без мен си, но имаш си нея.
Какво още искаш? - недей ме мъчи, 
едно ще помоля без име.
При нея иди - а мен забрави
и ако можеш, прости ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Памела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!Много добре си постъпила,мила,че си го пуснала да върви при тази другата като иска,но сега ще трябва и ти да го забравиш,за да спре да те тежи!Поздрав!
  • Страхотно! Прекрасен стих! Браво!
  • Браво, Пами!
    Бъди силна!
  • Забрави го и се усмихни!Живота продължава!Поздрав и усмивка в твоя ден!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...