Ти ненавреме изостави ме мамо,
тогава аз, все още имах нужда от теб.
Обичаше живота, беше силна и здрава,
как толкова бързо, съдбата от мен те отне...
Годините изминали, не можаха в мен,
да запълнят празнотата боляща...
Все още си оставам," твоето дете",
на път ли тръгвам, ти пак ме изпращаш...
Усмихват ми се строгите зелени очи,
чувам наставническия треперещ глас...
Не се обръщах, тръгвах, дразнех се дори,
сега бих се върнала, за да те прегърна пак... ...