Прости ми, не дойдох при теб!
Прости ми, не дойдох при теб!
Прости ми, че така се случи!
Очите си отворих във зори
и бях със теб, но в мислите си.
Ти щеше да ми се зарадваш, зная!
Аз щях да се усмихвам през сълзи,
но щом погледнеше в очите ми
душата ми сама ще ти говори!
Не искам теб поне да лъжа,
достатъчни са всичките лъжи!
Да можех на гърдите ти да положа
усмивката си с няколко сълзи!
Да можех да ти кажа само
за нощите безсънни от любов
на теб душата да изплача мамо,
а ти да ме изпратиш с благослов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
