Да ме винят и да ме съдят. Кой му пука?

Нима на мое място се постави ти?

Да казват,че съм лоша ,че съм луда.

Какво като,нали това ти не си?

Върви си, няма смисъл, няма нищо.

Ще ме боли ден,два или цял живот.

Какво ти пука,нали имаш всичко?

Но ще ти липсва мъничко любов.

Как казваше ми хиляди причини,

за да остана и да си вървя.

Отивам си,ти винаги помни ме

ще мога някога да ти простя…

Не ме поглеждай,става ми по-трудно,

очите ти способни са почти,

леда в мен да го превърнат в буря,

в торнадо и обратното дори…

Обичам те! Така не ти го казах.

От страх,от срам, от глупост ако ще.

И ,че те обичам.Боже как се мразих.

Не ти го казах,уж е за добре.

Прости ми ако с нещо те обидих,

ако те карах да се чувстваш зле.

Да можех за миг само да те видех

и винаги ми ставаше по- добре.

Прости сега и сбогом да си кажем,

не е добре за тебе и за мен.

И нека всеки иде в дома си-

ти я своя рай, аз в моя плен.