23.01.2009 г., 16:56

Простичко щастие

1K 0 17

Ръката ми в ръката ти е сгушена,

като врабче в гнездо притихнало.

Вървим щастливи и усмихнати

забравили за бъдеще и минало.

Дали любов ни заслепява,

или е слънцето с лъчите си -

запалило е пламъчета палави,

пренесло се е сякаш във очите ни.

По детски тичаме по пясъка,

морето гледа ни учудено,

а гларусите онемяват

от нашите целувки непринудени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...