Аз не бях те поканила.
Сам дойде.
През очите ми влезе
простичко –
прескочил през плета им.
Изподра си коляното,
на което пишеш куплети
и сега от торбата
вадиш вехти поеми,
мой Хитър Петре.
А във твоята стъпка
расте странно цвете.
Бяло е.
Крехко е.
Дали не ухае
просто на мен...
МУЗИКА>>>
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени