3.07.2008 г., 23:21

Простих

1.9K 0 49
 

Свободна съм! Разбираш ли? Свободна!

Не ме поглеждай с тези дълбини.

По-сини са, по-сини от морета.

Удавих се отдавна в тях, мълчи!

Не те виня, не търся оправдание.

Ще секна като дъх и ще ти липсвам.

Със времето ще губя очертания,

защото знам - така било е писано.

Заспивах дълго с твоето: "Понякога."

И твоите отсъствия броих.

Щастлива съм, усмихвам се на хората.

Обичам пак... защото ти простих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-болезнената любов-тази,която е "понякога"
  • Успя ли да простиш?
    А болката къде отиде?...не са въпросите към теб,задавам ги на себе си,но отговорите не идват..
    Докосващо!
  • Креми....не знам как да коментирам...., само ще ти кажа , че този стих е в унисон с моето верую ! Поздрави!
  • ^^^ Да простиш не е слабост, а сила от осъзнаването, че никой не е съвършен!
    Много ми хареса стихотворението!
  • Тъжен и мил стих!Съкровен и много истински!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...