Jul 3, 2008, 11:21 PM

Простих 

  Poetry » Love
1783 0 49
 

Свободна съм! Разбираш ли? Свободна!

Не ме поглеждай с тези дълбини.

По-сини са, по-сини от морета.

Удавих се отдавна в тях, мълчи!

Не те виня, не търся оправдание.

Ще секна като дъх и ще ти липсвам.

Със времето ще губя очертания,

защото знам - така било е писано.

Заспивах дълго с твоето: "Понякога."

И твоите отсъствия броих.

Щастлива съм, усмихвам се на хората.

Обичам пак... защото ти простих!

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??