Простих

Poetry » Love

1.9K 0 49

Свободна съм! Разбираш ли? Свободна!

Не ме поглеждай с тези дълбини.

По-сини са, по-сини от морета.

Удавих се отдавна в тях, мълчи!

Не те виня, не търся оправдание.

Ще секна като дъх и ще ти липсвам.

Със времето ще губя очертания,

защото знам - така било е писано.

Заспивах дълго с твоето: "Понякога."

И твоите отсъствия броих.

Щастлива съм, усмихвам се на хората.

Обичам пак... защото ти простих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sex_kriska

Най-болезнената любов-тази,която е "понякога"

2009-08-13T02:13:08+03:00
LISA (Мариана)

Успя ли да простиш?
А болката къде отиде?...не са въпросите към теб,задавам ги на себе си,но отговорите не идват..
Докосващо!

2009-08-11T20:35:21+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

Креми....не знам как да коментирам...., само ще ти кажа , че този стих е в унисон с моето верую ! Поздрави!

2009-07-12T14:15:26+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

^^^ Да простиш не е слабост, а сила от осъзнаването, че никой не е съвършен!
Много ми хареса стихотворението!

2009-06-27T15:05:02+03:00
merigold (Мери)

Тъжен и мил стих!Съкровен и много истински!

2009-01-08T21:18:55+02:00