Свободна съм! Разбираш ли? Свободна!
Не ме поглеждай с тези дълбини.
По-сини са, по-сини от морета.
Удавих се отдавна в тях, мълчи!
Не те виня, не търся оправдание.
Ще секна като дъх и ще ти липсвам.
Със времето ще губя очертания,
защото знам - така било е писано.
Заспивах дълго с твоето: "Понякога."
И твоите отсъствия броих.
Щастлива съм, усмихвам се на хората.
Обичам пак... защото ти простих!