26.07.2008 г., 22:38

Простих.

695 0 1
Не остана нищо от мен.
Радостта се изпари в този ден.
Ужасно много боли.
Тази истина изгори сърцето ми.

Той бе всичко,
което обичах, без което умирах.
И ти знаеше добре това,
но да ми го вземеш, не се поколеба.

Защо го направи?
Без него ме остави.
Беше ми повече от сестра,
но явно не е било така.

Всяка нощ, щом заспя,
ме оставяше сама.
При теб е идвал, не отричай.
За чувствата ми просто не питай.

Не ви мразя.
Даже да искам,
не мога да го правя.
Вече ми е все едно.

В очите от срам не ме поглеждате,
но истината пак отричате.
Няма смисъл от това.
Знам всяка ваша лъжа.

Простих всичко и на всеки,
но нищо не е както преди.
Не се доверявайте на приятели добри.
Не раздавайте докрай любовта си.

Ще продължа пътя си, но сама.
Ще се радвам и на малките неща.
Няма да търся обичта.
Изведнъж ще дойде все някога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Конова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...