Простих.
Радостта се изпари в този ден.
Ужасно много боли.
Тази истина изгори сърцето ми.
Той бе всичко,
което обичах, без което умирах.
И ти знаеше добре това,
но да ми го вземеш, не се поколеба.
Защо го направи?
Без него ме остави.
Беше ми повече от сестра,
но явно не е било така.
Всяка нощ, щом заспя,
ме оставяше сама.
При теб е идвал, не отричай.
За чувствата ми просто не питай.
Не ви мразя.
Даже да искам,
не мога да го правя.
Вече ми е все едно.
В очите от срам не ме поглеждате,
но истината пак отричате.
Няма смисъл от това.
Знам всяка ваша лъжа.
Простих всичко и на всеки,
но нищо не е както преди.
Не се доверявайте на приятели добри.
Не раздавайте докрай любовта си.
Ще продължа пътя си, но сама.
Ще се радвам и на малките неща.
Няма да търся обичта.
Изведнъж ще дойде все някога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Конова Всички права запазени