26.07.2008 г., 22:38 ч.

Простих. 

  Поезия » Любовна
546 0 1
Не остана нищо от мен.
Радостта се изпари в този ден.
Ужасно много боли.
Тази истина изгори сърцето ми.

Той бе всичко,
което обичах, без което умирах.
И ти знаеше добре това,
но да ми го вземеш, не се поколеба.

Защо го направи?
Без него ме остави.
Беше ми повече от сестра,
но явно не е било така.

Всяка нощ, щом заспя,
ме оставяше сама.
При теб е идвал, не отричай.
За чувствата ми просто не питай.

Не ви мразя.
Даже да искам,
не мога да го правя.
Вече ми е все едно.

В очите от срам не ме поглеждате,
но истината пак отричате.
Няма смисъл от това.
Знам всяка ваша лъжа.

Простих всичко и на всеки,
но нищо не е както преди.
Не се доверявайте на приятели добри.
Не раздавайте докрай любовта си.

Ще продължа пътя си, но сама.
Ще се радвам и на малките неща.
Няма да търся обичта.
Изведнъж ще дойде все някога.

© Йоанна Конова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??