26 июл. 2008 г., 22:38

Простих.

705 0 1
Не остана нищо от мен.
Радостта се изпари в този ден.
Ужасно много боли.
Тази истина изгори сърцето ми.

Той бе всичко,
което обичах, без което умирах.
И ти знаеше добре това,
но да ми го вземеш, не се поколеба.

Защо го направи?
Без него ме остави.
Беше ми повече от сестра,
но явно не е било така.

Всяка нощ, щом заспя,
ме оставяше сама.
При теб е идвал, не отричай.
За чувствата ми просто не питай.

Не ви мразя.
Даже да искам,
не мога да го правя.
Вече ми е все едно.

В очите от срам не ме поглеждате,
но истината пак отричате.
Няма смисъл от това.
Знам всяка ваша лъжа.

Простих всичко и на всеки,
но нищо не е както преди.
Не се доверявайте на приятели добри.
Не раздавайте докрай любовта си.

Ще продължа пътя си, но сама.
Ще се радвам и на малките неща.
Няма да търся обичта.
Изведнъж ще дойде все някога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Конова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...