Простих
Простих на греховете си падението
и раните преносени забравих,
oтказах да съм жертва на страданието
и болката в очите си зарових.
Простих на разни мъжки своеволия,
надупчили сърцето ми с въпроси,
белязали ме с тъмни огорчения,
в които се загубвах и не помнех...
Преместих си мечтите в топъл зрак,
простих им наглостта, че са големи...
Сънувах синьо слънце и усетих как
душата ми превръща се в обреченост...
и раните преносени забравих,
oтказах да съм жертва на страданието
и болката в очите си зарових.
Простих на разни мъжки своеволия,
надупчили сърцето ми с въпроси,
белязали ме с тъмни огорчения,
в които се загубвах и не помнех...
Преместих си мечтите в топъл зрак,
простих им наглостта, че са големи...
Сънувах синьо слънце и усетих как
душата ми превръща се в обреченост...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
