Sep 17, 2007, 9:16 PM

Простих 

  Poetry » Phylosophy
932 0 14
Простих на греховете си падението
и раните преносени забравих,
oтказах да съм жертва на страданието
и болката в очите си зарових.

Простих на разни мъжки своеволия,
надупчили сърцето ми с въпроси,
белязали ме с тъмни огорчения,
в които се загубвах и не помнех...

Преместих си мечтите в топъл зрак,
простих им наглостта, че са големи...
Сънувах синьо слънце и усетих как
душата ми превръща се в обреченост...

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??