21.04.2010 г., 12:27 ч.

Простих 

  Поезия » Философска
761 0 2

Простих  на всички, които ме нараниха!

Простих на всички, които ме предадоха!

Простих на всички, които не ми простиха

и на всички, които със земята равна ме направиха!

 

Простих на голямото си увлечение,

че не повярва в мен и моите думи,

че му бях за забавление

и сърцето той не чу ми!!!

 

Простих на безкрайната си тръпка,

че бе тъмен, непредвидим, неразбран,

че не можа да направи решаващата стъпка.

А бе безумно влюбен, знам!

 

Простих на най-добрата ми „приятелка” ,

че хиляди пъти ме уби!

Простих на себе си - вечната слушателка -

и вече спря да ме боли!

 

Простих на всички, простих!

И нов човек съм вече!

Мисленето аз си промених

и животът ми гладко потече!

 

Ще бъда щастлива напук,

пък, който ще, да пробва да ме сгази.

Не случайно се е стигнало до тук-

Бог не наказва, който мрази!!!

© Т.Т. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бог не наказва, който мрази!!!
    Точно така е - бъди истинска, бъди себе си.
  • Прекрасно.Трябва да се прощава само на глупаците-те не разбират света...
Предложения
: ??:??