Простих на всички, които ме нараниха!
Простих на всички, които ме предадоха!
Простих на всички, които не ми простиха
и на всички, които със земята равна ме направиха!
Простих на голямото си увлечение,
че не повярва в мен и моите думи,
че му бях за забавление
и сърцето той не чу ми!!!
Простих на безкрайната си тръпка,
че бе тъмен, непредвидим, неразбран,
че не можа да направи решаващата стъпка.
А бе безумно влюбен, знам!
Простих на най-добрата ми „приятелка” ,
че хиляди пъти ме уби!
Простих на себе си - вечната слушателка -
и вече спря да ме боли!
Простих на всички, простих!
И нов човек съм вече!
Мисленето аз си промених
и животът ми гладко потече!
Ще бъда щастлива напук,
пък, който ще, да пробва да ме сгази.
Не случайно се е стигнало до тук-
Бог не наказва, който мрази!!!
© Т.Т. Всички права запазени
Точно така е - бъди истинска, бъди себе си.