Залитнах и паднах. Протегнах ръка.
Не виждах до мене приятел.
Стоях във калта и чувах смеха
на ума ми - безверен предател.
Сърцето ми в плаха надежда се скри,
опита с ума да поспори,
но сковано бе здраво във примка желязна
на доводи и на закони.
Окаяна, смачкана, жалка и гнусна,
във нищото търсех пътека.
Ума и сърцето да помиря аз се молех.
Как да немеря утеха? ...