Проститутката
С хрипкав глас шепне простудената улица.
Слагам ръка върху малко треперещо рамо.
Светлината от улична лампа над нас се търкулва.
Единствено топла в нощта тя е само.
Танцуват позлатени листа над главата.
Порив вятърът носи, дето тика към стругована фигура.
Дебнещ поглед усещам, някъде под ребрата
и се чудя да пристъпя ли на приличното синора.
С души разговаряме, а уж всеки мълчи
и как искам в очите и сега да погледна.
Някой отвътре ми казва: Махни! Остави!,
а сърцето ми бие и тика към лудост поредна.
Сраствам до болка на познатите черти с топлината.
С цяло тяло притискам, поне за минути да сгрея.
Голотата е на нейните мъки цената,
а кръвта ми по вените се смръзва от нея.
Объркан оправям се, а нейният поглед мъсти.
На очите и празнотата бавно ме души.
Безсилен съм. Падам. Шепна: Мъко, прости!
А тя истерично се смее и не иска да слуша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
