С хрипкав глас шепне простудената улица.
Слагам ръка върху малко треперещо рамо.
Светлината от улична лампа над нас се търкулва.
Единствено топла в нощта тя е само.
Танцуват позлатени листа над главата.
Порив вятърът носи, дето тика към стругована фигура.
Дебнещ поглед усещам, някъде под ребрата
и се чудя да пристъпя ли на приличното синора.
С души разговаряме, а уж всеки мълчи
и как искам в очите и сега да погледна.
Някой отвътре ми казва: Махни! Остави!,
а сърцето ми бие и тика към лудост поредна. ...