просто аз
В печал обвила сърцето,
в нежни лъчи на нощта,
луната посреща ме плахо
на мрака аз – дъщеря.
В мисли безредни и тихи
гонят се плахи звезди,
ветровете с дъх вледенили
скитат сред бездни сами.
В пропасти стръмни, дълбоки,
обречени на гибел, в лъжи,
гълъби тихо са спрели
над мътни и черни води.
Аз, дъщерята на мрака,
едничка съм аз на нощта,
с вятъра гоня се нощем,
с гълъби сиви летя...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Тонева Всички права запазени
