anito.sl (Антоанета Тонева)
46 22
Oct 14, 2006, 4:20 PM

просто аз 

  Poetry
677 0 5

В печал обвила сърцето,

в нежни лъчи на нощта,

луната посреща ме плахо

на мрака аз – дъщеря.

 

В мисли безредни и тихи

гонят се плахи звезди,

ветровете с дъх вледенили

скитат сред бездни сами.

 

В пропасти стръмни, дълбоки,

обречени на гибел, в лъжи,

гълъби тихо са спрели

над мътни и черни води.

 

Аз, дъщерята на мрака,

едничка съм аз на нощта,

с вятъра гоня се нощем,

с гълъби сиви летя...                                                                  

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??