Запиляна в очите маслинени,
днес потънах. Отроних „обичам те“.
Просто думи, сразени от сричане.
От повтаряне. Думи безсмислени.
В слепи улици хорица с кълчене
демонстрират поредното вричане.
Няма как да повторя „обичам те“.
Много дълго бях бездна овълчена.
Не пристъпвай към мен. Зимни пътища
са ръцете ми. Снежни кокичета.
И не знам как да кажа „обичам те“.
Ще наваксам със пролетни сънища.