Запиляна в очите маслинени,
днес потънах. Отроних „обичам те“.
Просто думи, сразени от сричане.
От повтаряне. Думи безсмислени.
В слепи улици хорица с кълчене
демонстрират поредното вричане.
Няма как да повторя „обичам те“.
Много дълго бях бездна овълчена.
Не пристъпвай към мен. Зимни пътища
са ръцете ми. Снежни кокичета.
И не знам как да кажа „обичам те“.
Ще наваксам със пролетни сънища.
© Плами All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
