Просто едно „Някога”
Просто едно „Някога”
Тихо нощ, изпълнена с тъмни мисли,
поредната цигара, воал от дим създава.
Още един ден, изгубен с хаоса на живота...
И под светлината на звездите ти,
виждаш моя блед силует, признак,
от време, наричано просто „някога”.
Нова болка заражда се в твоите гърди,
копнеж по сили невъзможни, сили,
които ще върнат времето назад,
сълзите ми да изсушиш с целувка нежна,
тялото ми ледено в обятия да поемеш.
Но всичко е само мечти на разбито сърце...
След години, може би, с посивели коси
погледите ни отново ще се срещнат
и въпроси неизречени ще се пробудят,
но ние само ще се подминем –
всичко свърши, изгубено в едно „някога”,
сред спомени за стари любови,
сред спомени за изминали млади дни.
И щом нощта пак настъпи, сънят идва.
Лице, съживено от облак сив дим,
сълза, родена от просто едно „някога”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
